Емо стил

Звездата от „Карибски пирати" Джони Деп разкри, че именно грижите за децата и партньорката му Ванеса са го накарали да се пребори с демоните на наркотиците и алкохолизма, след като станал известен. Звездата разкри, че преди да срещне Ванеса през 1998 г. нямал покой и непрестанно търсил силни емоции. След като се родили децата му обаче, актьорът загърбил лошото поведение. „За щастие, успях бързо да се измъкна от проблемите и сега на първо място за мен са децата и семейството. В момента съм много по-спокоен отпреди няколко години, което до голяма степен е свързано с отглеждането на моето семейство. Няма разговори за филми или работа и най-важното е, че телефонът никога не звъни", споделя актьорът. На всичкото отгоре Джони Деп адски много е отслабнал, при това без да прибягва към най-известното средство за отслабване "Фигурин", което все още не е стигнало до Щатите. Иначе там масово биха отслабвали с него!

Наскоро прочетох статия за 13-годишно момиче от Кент, Великобритания, чието самоубийство се приписва на принадлежността й към Емо движение, което в последните години печели все повече и повече привърженици сред младите хора. Основната вина за решението на тинейджърката да сложи край на живота си, се приписва на бандата My Chemical Romance и по-специално на посланията, лъхащи от текстовете на парчетата им.

Чувствам се длъжен да споделя моята гледна точка относно трагичния инцидент, защото той провокира много емоции у мен. На първо място ми е много мъчно за родителите на красивата Хана Бонд, защото загубата им е огромна. Със сигурност те все още не могат да разберат и да си обяснят какво би провокирало едно толкова младо момиче да вземе такова крайно решение. И естествено най-лесно е да намерят виновник за това. Изкупителна жертва става емо бандата, чиито текстове издигат в култ самоубийството, поне според по-голямата част от обществеността. И ето с това твърдение изобщо не съм съгласен. Причината самоубийствата сред младежите се крие съвсем другаде.

В тази толкова трудна за младежите възраст /от 12 до 16/ психиката им е много нестабилна, в тях бушуват много и все противоречиви чувства и точно в такъв момент семейството трябва да бъде основната опора на тийновете. Но живеем в сложно и забързано време и често родителите нямат време за децата си, не разговарят достатъчно с тях и така изгубват доверието на детето си. Някои родители дори не успяват да забележат промените, които се случват с децата им и се сещат едва когато стане прекалено късно и започват да търсят виновници, без да си дават ясна сметка, че те самите имат най-голяма вина.

Затова е много неуместно да се заклеймяват различни групи, движения или каквото още ви хрумне за промените, случващи се със съвременните деца. Родителите са тези, които носят пряката отговорност за живота и сигурността на своите деца.

Обзет от необятна тъга, бродя бавно в самота
по местата, където царица е смъртта.
Запленен от злото, мога да се закълна
че тук е раят на земята.

О, сладка моя, цялата в печал обвита,
избутай камъка!

След думите, надраскани от безмилостна ръка,
сълзите потекоха като река от разбити стъкла.
Тя ме понесе заедно с другите, познали греха.
за да се влеем в потока на прокълнатите.

В деня, когато радостта умря
гаснещото в мрака небе ме свари на гроба й
с нож в ръка...
Боже, живота си бих дал да съм до нея
и след земната тъга.

Сбогувам се с бурята в далечината,
със звезди, под които почитах бащата на греха,
който ме чака в огъня на ада.
А тук зове ме моята любов,
от гроба си, обрасъл с цветя
а аз крещя: „Спасете ме от ада, в който съм сега!”

В деня, когато радостта умря
гаснещото в мрака небе ме свари на гроба й
с нож в ръка...
Боже, живота си бих дал да съм до нея
и след земната тъга.

Опитвах се да погреба спомена,
но заровете на съдбата
бяха хвърлени в деня,
когато тя умря!
Все още чувствам я в нощта,
прегърнала ме нежно с ангелските си крила.
Все още чувам стъпките й в нощта!
Все така божествена за мен е тя!

Единствено в самоубийството е сигурен покоя!

Нищо не опази чувствата ми.
Сега се давя и зловещите камбани,
предричащи смърт отекват в главата ми.
Невъзможно е да се измъкна!

В деня, когато радостта умря
гаснещото в мрака небе ме свари на гроба й
с нож в ръка...
Боже, живота си бих дал да съм до нея
и след земната тъга.