Емо стил

- Защо президентът Желю Желев избра именно вас, г-жо Инджова, да оглавите служебния кабинет през октомври 1994 г.?
- О, не си спомням! Бях успешен директор в Агенцията за приватизация и за 24 часа станах министър-председател.
- Все пак как ви покани - по телефона, на лична среща? Не бяхте сред големите лица в политиката, а ви се възложи толкова отговорна задача.
- Какво значение има това сега. Нашето общество няма памет за тези неща. Всеки идва на ново, на чисто, прави каквото може, смята се за велик. Мисля, че днес никой не се интересува какво се е случило преди 15-17 години, а вие сега...
- Напротив! Интересно е например, защото след това БСП спечели изборите.
- Сама искате да покажете колко отдавна е било... А това, че тогава БСП спечели изборите, бе, защото всички вкупом - и тогавашната опозиция, и президентът сами й предложиха победата...
Улиците са пълни с бентлита, а няма пари за диабетиците
- Задачата ви като служебен премиер беше да подготвите страната за избори, а вие подгонихте групировките и обвинихте предишния кабинет, че е правителство на "Мултигруп". Не се ли повтаря и днес историята с показните акции на МВР и позицията на премиера към управлението на тройната коалиция - отново папки в прокуратурата, забъркани в корупционни схеми министри и т.н.?
- Ами само това може да ви показва, че задачата е с много голяма предистория и лозунгът е същият. С други думи, две десетилетия не са били достатъчни за решаването на една такава задача.
- Защо бягате от отговорите за периода ви като премиер?
- Защото ви казах, че за никого не е интересно това вече. А и повече от 10 години се опитвах да избягвам и дори да забравя.
Сигурно съм единственият министър-председател с трудов договор в чужбина
нежеланието на хората да се борят, да се доверяват, да променят живота си. А резултатите на провалените ни борби сами говорят за себе си...
- Тоест политиката е затворена страница за вас?
- Политиката за мен показа, че онова, което е трябвало тогава да се направи, днес отново и със сегашна дата пак излиза на дневен ред. Но има и една друга жестока истина - че нещата, от които се бяга, после се плащат скъпо и прескъпо, а от това, че са забавени, може и никога повече да не се случат. Просто ставаме общество с постоянен и неизменен дневен ред. А резултат няма. Борбата срещу олигархията, борбата за гражданското общество, борбата за свободата на личността и правата - може ли след двадесет години лозунгите да са същите и да не се уморим да ги следваме?
- Това значи, че някой не иска да придвижва обществения дневен ред?
- Не, това значи, че нашият дневен ред е постоянен.
- Защо избягахте в Щатите?
- Изчерпа се моят дневен ред. Когато разбрах, че моят и този на обществото не се покриват, заминах там, където смятам, че един човек без минало, без да използва биографията си, може да започне живота си отначало. Може би съм единственият министър-председател с трудов договор в чужбина.
- Обикновено жените правят това, когато имат лични проблеми.
- При мен политиката беше и личен проблем.
- Причината не е в интимно разочарование?
- Не. Никой не отива в Америка, защото бяга от мъж. Оставете тези работи. Отива там, защото тук шансовете му за реализация ги няма. А САЩ предлагат възможности човек да се пробва и при наличие на способности да се реализира.
- Но все пак се върнахте?
- Върнах се не защото не се реализирах там, а защото майка ми остана сама и аз трябваше да бъда тук до нея. Работата ми в болницата осмисля завръщането ми.
- Заговори се, че сте били активистка в предизборния щаб на Бил Клинтън...
- У нас се пишат най-различни неща, но това май е ново, което казвате. Участвала съм в предизборни кампании, участвала съм в много политически акции и мисии по света, участвала съм в международни женски инициативи, в това число и в Щатите. Практически всичко, каквото можете да се сетите за правене на политика, съм го правила..
- Какви са отношенията ви с Иван Костов сега?
- Не се срещам с политици. Освен когато идват в болницата.
- Той не само е политик, но е и ваш бивш колега, делили сте дълги години един кабинет. Всъщност защо не ви покани в неговото правителство?
- О, моля ви се, не знам.
- От отговорите ви разбирам, че напълно ви задоволява позицията на икономически директор на болница "Токуда".
- Работата в болница не е нова за мен, защото дълги години работих в чужбина в същата сфера и консултирах подобни организации. "Токуда" е една модерна болница, която, разбира се, страда от това, че средата, в която е, иска да приеме една чужда инвестиция, но в същото време не желае да се реформира.
- Какво е всекидневието на единствената жена министър-председател на България?
- От 7 ч. сутрин до 7 ч. вечер съм тук, в болницата.
- Само работа?
-Да.
- Все пак кои са малките удоволствия в живота ви?
- В България животът е труден, не виждам да има радости. Но зависи и човек как ги възприема нещата. Ако смята, че му е радостно, значи е така.
Останаха ли ви истински приятели?
- Имам приятели по целия свят. Тук общувам повече с тези, които
се нуждаят от помощта ми.
Опитвам се наново да започна всичко. Не се връщам към спомени, както вие сега непрекъснато го правите: "Какво стана в еди-коя си година?".
- Разруши, за да съградиш. Какво съграждате в момента?
- Последната кауза, на която съм се посветила, е болницата да е едно прекрасно място за пациентите. По целия свят болните, недъгавите и стари хора прекарват дните си, обградени в грижи и достойно свършват живота си. Докато тук отношението към тях е едва ли не животинско. Казват, видите ли, за здравите няма средства, камо ли да даваме за болните, за старите. Обществото ни е на границата на оскотяването. Тук има много обърнати неща. Гледате по улицата бентлита, ламборгинита, жени, облечени в лукс, който и в развитите страни няма да срещнете. И в същото време нямало средства за диабетично болните, за децата с увреждания, за болните в старчески домове.
Така че, за да се посветя в тази сфера, в нея има логика. Смятам, че всеки политик, като се налудува там, горе, после трябва да слезе долу и се посвети на нещо истински полезно за живота на хората.

Язвената болест на стомаха и на дванадесетопръстника е едно от честите заболявания на стомашно-чревния канал. Съвременни статистики показват, че над 10 процента от хората, прехвърлили 25 години, са имали поставена диагноза язвена болест. Други изследвания сочат, че язвата значително „се подмладява". „В нашата

практика сме установявали язва и при деца между 2 и 4-годишна възраст, и то с кръвоизлив. Днес съвременната медицина разполага с модерни диагностични средства и диагнозата вече не е проблем", твърди д-р Панко Станчев. При болка, дискомфорт в корема, киселини, повръщане веднага се прегледайте, за да се установи причината на тези оплаквания. Ако ви поставят диагнозата, трябва да се изследват киселинността на стомашния сок, проходимостта на пило-ра, както и да се конкретизира типът на язвата и евентуална вероятност за злокачествено израждане.

Гастроскопията е метод, който осигурява точна и своевременна диагноза при заболяванията на хранопровода, стомаха, пилора, дванадесетопръстното черво и началните раздели на тънкото черво. Извършва се с мек, нетравматичен апарат, който позволява изследване дори на малки деца, както и на хора с повишен рефлекс за повръщане. Може да се извършва и с краткотрайни или общи упойки.

Чрез гастроскопията се диагностицират спешни заболявания на стомашно-чревния канал с кървене при язва на стомаха и дванадесетопръстника. Методът дава възможност за незабавно спиране на кървенето, а манипулацията може да бъде понесена и от хора с други заболявания, включително и сърдечни.

Методиката на лечение включва хигиенно-диетичен режим и лекарствени

средства (алкализиращи лекарства, които неутрализират киселия стомашен сок, Н2-блокери, блокиращи производството на киселина, и препарати, които осигуряват добро храносмилане и проходимост на пилора).

Кръвоизливът е едно от най-честите усложнения затова се лекувайте под ръководството на специалист и не предприемайте веднага операция, ако тя не е наложителна. Днес съществуват техники, с които през гастроскопа се осигурява мигновено спиране на кървенето, а след това следва лечение.

В началото на юли Гинка Станчева винаги е в трескава подготовка - тя е рожденичка на 15 юли и близки, приятели и колеги са винаги добре дошли в гостоприемния дом и сърце на усмихнатата актриса. Човек може само да й

свали шапка, че на 78 години продължава не само да играе от време на време на театрална сцена, а са й поверили и любимото й внуче.

„В момента съм грижовна баба", обяснява тя.

Гинка Станчева е първата българска актриса, която през 1957 г. преминава по червения килим на фестивала в Кан, където филмът на Захари Жандов „Земя" е бурно аплодиран от световния елит на седмото изкуство. Специално за гала вечерта тя е облечена

в тоалет с българска шевица

Следват незабравимите филми „Любимец 13" и „Специалист по всичко" където партнира на големия Апостол Карамитев.

Години наред я спрягат със секссимвола на българското кино, а през това време тя е щастливо омъжена за актьора Пейчо Пейчев. Малко преди да отпразнуват златната си сватба с него, през 2002 г. актьорът си отива от този свят. Дъщеря й Хермелина заминава да прави дипломатическа кариера в посолството ни в Рим, затова внукът Андрей-Константин е поверен на грижите на баба му. Гинка Станчева е сред актьорите, които буквално изхвърлиха от театъра под претекст, че ги пенсионират. Заедно със светилата Черкелов, Татяна Масалитинова, Георги Георгиев - Гец, отиват в театъра на строителния предприемач Барбуков. И досега всички се питат не припламват ли искри на снимачната площадка между

красавицата и магнетичния Апостол

Синеоката дама нежно се усмихва. Истината е, че тя буквално го боготвори. „Когато ми казаха, че ще правя пробни снимки в „Хайдушка клетва" с него, само си казах: „Господи, как ще отида?". Вече бях актриса в Благоевградския театър. А бях луда за Апостол като студентка, когато нямах лекции вечер, ходех на всяко негово представление. Просто очите ми изтичаха. Като влязох в студиото, той ме посреща: „Ооо, как си? Що си?" прегръща ме. С такава обич, с такава непринуденост се отнесе към мен, че изведнъж цялата тази стена, която съществуваше, падна". Много пъти са я „развеждали" заради него. Колко пъти и се налага да се обяснява, но всеки път чува: „Айде, айде, знаем ги ние тия работи".

С мъжа си се запознават във Велинград - тя е ученичка, а той почива във вилата на адвокатите. Така се влюбва, че всеки ден изминава 14 км, само и само да я зърне за 5 минути. После той записва Театралната академия, а тя продължава в гимназията и пътищата им се разделят Но тя решава да стане актриса. И когато се явява в академията, името й на приемния изпит съобщава Пейчо. Краката и се подкосяват, толкова е влюбена. С Пейчо г се Женят, когато е в трети курс. Целият й живот минава него.