Емо стил

Обзет от необятна тъга, бродя бавно в самота
по местата, където царица е смъртта.
Запленен от злото, мога да се закълна
че тук е раят на земята.

О, сладка моя, цялата в печал обвита,
избутай камъка!

След думите, надраскани от безмилостна ръка,
сълзите потекоха като река от разбити стъкла.
Тя ме понесе заедно с другите, познали греха.
за да се влеем в потока на прокълнатите.

В деня, когато радостта умря
гаснещото в мрака небе ме свари на гроба й
с нож в ръка...
Боже, живота си бих дал да съм до нея
и след земната тъга.

Сбогувам се с бурята в далечината,
със звезди, под които почитах бащата на греха,
който ме чака в огъня на ада.
А тук зове ме моята любов,
от гроба си, обрасъл с цветя
а аз крещя: „Спасете ме от ада, в който съм сега!”

В деня, когато радостта умря
гаснещото в мрака небе ме свари на гроба й
с нож в ръка...
Боже, живота си бих дал да съм до нея
и след земната тъга.

Опитвах се да погреба спомена,
но заровете на съдбата
бяха хвърлени в деня,
когато тя умря!
Все още чувствам я в нощта,
прегърнала ме нежно с ангелските си крила.
Все още чувам стъпките й в нощта!
Все така божествена за мен е тя!

Единствено в самоубийството е сигурен покоя!

Нищо не опази чувствата ми.
Сега се давя и зловещите камбани,
предричащи смърт отекват в главата ми.
Невъзможно е да се измъкна!

В деня, когато радостта умря
гаснещото в мрака небе ме свари на гроба й
с нож в ръка...
Боже, живота си бих дал да съм до нея
и след земната тъга.

Извика ме навън, a остана вътре.
Единствено обичаш там, където се криеш.
Застреля ме, точно когато излитах.
Понякога забравяш къде се намира сърцето.

Отговори с „не” на тези въпроси.
Остави я да си върви, научи урок.
Не съм аз и не мен чуваш.
Не виждаш ли, че нещо липсва?
Забравяш, къде се намира сърцето...

Извеждам те от празния апартамент,
в който стоиш и забравяш
къде се намира сърцето.
Някой ден, ако си ме обичала,
ще кажеш, че всичко е наред.

Събуждаш се от кошмара.
Как е там?
Всичко ли е така, както искаше?
Боли ли, когато си мислиш за мен
и колко разбито е сърцето ми?

Извеждам те от празния апартамент,
в който стоиш и забравяш
къде се намира сърцето.
Някой ден, ако си ме обичала,
ще кажеш, че всичко е наред.

Нормално е да си ядосана
и никога да не забравиш.
Колкото повече научаваш,
толкова по-тежко става.
Когато ти си самотна,
знаеш, че ще съм до теб.
Заедно дойдохме,
но ти сама си замина.
Знам какво е чувството да си сам.
Някой ден може би отново ще те видя
ще ме погледнеш в очите
и ще ме наречеш приятел.

Извеждам те от празния апартамент,
в който стоиш и забравяш
къде се намира сърцето.
Някой ден, ако си ме обичала,
ще кажеш, че всичко е наред.

Едно красиво момиче страда,
докато той й разкрива всичко.
Скоро ще разбере какво е целял.

Дори и когато те наранява по този начин,
не спираш да мислиш за него. /2
За начина, по който те разплаква,
за начина, по който си в ума му,
това е начинът,
по който те кара да се влюбиш в него.

Красива, както винаги,
но с наранена гордост.
Интуицията й я предупреждава
да се пази от лоши хора.

Дори и когато те наранява по този начин,
не спираш да мислиш за него. /2
За начина, по който те разплаква,
за начина, по който си в ума му,
това е начинът,
по който те кара да се влюбиш в него.

Едно красиво момиче страда,
докато той й разказва всичко
Много скоро ще разбере,
че не може да спре да мисли за него.

За начина, по който те разплаква,
за начина, по който си в ума му,
това е начинът,
по който те кара да се влюбиш в него. /2

"Дядо Коледа, чаках те!"
"Това е забавно, хлапе,
защото дойдох за теб".
"Дядо Коледа, убивах само за забавление".
"Е, веселбата свърши,
защото пистолета ми има куршум".
"Куршум?"

"Не ме убивай, Дядо Коледа!
Аз съм едно невинно момче.
Кълна ти се!
Извърших всяко нещо,
за което ме помоли.
Не мога да повярвам
през какво преминавам".

"Не ме убивай, Дядо Коледа!
Тук никой не ми вярва,
но децата в квартала ми се подиграват,
и не можех да ги оставя
да се отърват така лесно".

"Дядо Коледа, измина една трудна година.
Няма изход от случващото се.
Животът е труден, но виж,
че справих се доста добре.
Дядо Коледа, защо не поговорим за това?
Ще се разберем, повярвай ми!"

"Това, не е каквото очаквах.
Обичам ви всичките, деца, и вие го знаете.
Помня, когато беше на десет,
играеше си навън в пустинята,
и чакаше само за капчица роса
от сладкия дъжд на Мохаве.

"Не ме убивай, Дядо Коледа!
Аз съм едно невинно момче.
Кълна ти се!
Извърших всяко нещо, за което ме помоли.
Не мога да повярвам през какво преминавам".

"Не ме убивай, Дядо Коледа!
Тук никой не ми вярва,
но децата в квартала ми се подиграват,
и не можех да ги оставя
да се отърват така лесно". /2

Повярвай ми, Дядо Коледа...

Тя се занимава с горещи теми,
а неговото сърце е микроскопично.
Тя си мисли, че това е любов,
но за него това е просто секс.
Той слуша емо,
но дебелият Майк е идола му,
а банковата му сметка е празна.

Какво следва?
Същата песен, но с различен припев.

Тъпо е да си известен и фалирал.
Нека някой ни спаси от пънк рок 101.
Моите шеги и мокрите ти панталони,
правата ми коса и новият ти бански
Нека всички вдигнем ръце за пънк рок 101.

Тя му купи скейтборд,
но при спускане от релса си разкъса коляното.
Замени го за барабани в близката заложна къща
Тя го заряза,
защото се заглеждаше по други момичета
и не му пукаше, когато плака,
защото мислеше, че Bon Jovi се разпадат.

Какво следва?
Същата песен, но с различен припев.

Тъпо е да си известен и фалирал.
Нека някой ни спаси от пънк рок 101.
Моите шеги и мокрите ти панталони,
правата ми коса и новият ти бански
Нека всички вдигнем ръце за пънк рок 101.

Седем години след това той работи като сервитьор,
а тя се омъжи за шофьор на камион,
който никога не си е вкъщи.
Историята не се променя,
само имената и лицата са различни.

Какво следва?
Същата песен, но с различен припев.

Тъпо е да си известен и фалирал.
Нека някой ни спаси от пънк рок 101.
Моите шеги и мокрите ти панталони,
правата ми коса и новият ти бански
Нека всички вдигнем ръце за пънк рок 101. /2

Родена бе безпътница в светла нощ.
Очите й изричаха заклинания на лунната зловеща светлина,
тревожен поглед, вечно блуждаещ в далечни морета
с изцедена кръв и мъртва, истинската й майка бе нахранена
от хищни вълци, доведени от скалисти планини.

През гората пътуваше черна карета
и носеше роби за новороденото.
В тази зловеща вечер,
когато самата контеса се роди уродлива
трагедия се промъкна в името Батори.

Кръстиха я Елизабет
порасна мрачна и бледа,
но красотата й предеше мрежи
около сърца, които поглед би сгодил.
Тя се страхуваше от светлината
и когато падна като порочна грешница
под пуританска власт принесе в жертва…
Мандрагора като девици на плъхове в стената.

Владееше еротични, почти отритнати от духовенството, мъчения
наполовина научени от кабалата на демоните
Пътят й я отведе към вуду
за да види да се прекланя пред сянката й тълпата.
И въпреки че вътре в себе си се отвращаваше
не от ухажорите си,
а от втренчения поглед на господаря им.

Елизабет не слушаше напевни проповеди,
които влачеха голяма вина до вратата й
и погребваха душата й с тежък камък.

Тя се страхуваше от светлината
и когато падна като порочна грешница
под пуританска власт принесе в жертва…
целомъдреното си благоприличие.

Между любовни елексири
сред мъстта на удушени мъже
и злокобни истини, стари лоши поличби
Елизабет се прероди!

Дълбоко в гърдите си е приела тишината.
Носи истински порочен аромат.
Тя носи мъдростта в очите си.
Тя знае истината за всички неизречени лъжи.

Тя казва, че би продала ангела си за мечта,
че не е тази, за която я мислиш,
че е изгубила самоуважението си,
че няма да се откаже от мечтите си.

Тя предлага скута си на предатели за да се чувстват като у дома.
Тя владее насилието сякаш не се страхува от никого.
Тя може да превърне гнева ти в тихи сълзи.
Тя може да те накара да се надсмееш над страховете си.

Тя чува гласовете, които ми казват какво да правя.
Тя те гледа в очите, но само се усмихва.
Тя знае, че за кратко усеща тази топлина.
Тя спря да говори, затова завършвам песента.

Всички те гледат
в очакване на следващия ти ход.
Огледай се, когато светът е празен.
Огледай се, когато си виновен.

Всички вървят след теб,
а аз чакам за да те докосна.
Огледай се, ако някога ти липсвам.
Огледай се, защото това ме убива.

Всичко свърши!
Каквото и да направиш,
каквото и да кажеш,
аз няма да остана тук.
Всичко свърши!
Казваш, че сме просто приятели,
а всъщност се преструваш за да остана.

Лежа в леглото всяка нощ
и мисля за нещата, които каза.
Огледай се, аз съм твоят единствен.
Огледай се, това все още ме убива.

Всичко свърши!
Каквото и да направиш,
каквото и да кажеш,
аз няма да остана тук.
Всичко свърши!
Казваш, че сме просто приятели,
а всъщност се преструваш за да остана.

Всичко свърши...
не мога да остана. /2

Всички те гледат
и броят всяка твоя стъпка.
Огледай се, когато ударите
на сърцето ти са празни.
Огледай се, ако си виновна.

Всичко свърши!
Каквото и да направиш,
каквото и да кажеш,
аз няма да остана тук.
Всичко свърши!
Казваш, че сме просто приятели,
а всъщност се преструваш за да остана.

Тя е красива, но винаги се предава.
Мисля, че се влюбвам в нея.
Но тя едва ли някога ще си спомни.

Винаги я намирам на дъното
на пластмасова чаша,
да се дави в опиянението на искреността.
Тя е тъжно и самотно момиче.

Спри плачеш!
Спри да плачеш, скъпа!
Не виждаш ли нещо познато в мен?
Миналото е бъдещето със запалени светлини.
Спри да плачеш, скъпа!

А тя отвърна:
“Мисля, че алкохолът ни свърши.
Тази вечер мразя този град.
Всичките ми приятели ще ме убият,
но те едва ли някога ще си спомнят.

Отведи ме от тук преди да се разпадна.
Думите ми се използват срещу мен.”
Това тъжно и самотно момиче.

Спри плачеш!
Спри да плачеш, скъпа!
Не виждаш ли нещо познато в мен?
Миналото е бъдещето със запалени светлини.
Спри да плачеш, скъпа! /3

Ще нахлуя в мислите ти
С онова, което е изписано
върху сърцето ми
Ще нахлуя, нахлуя...

Болна съм - заразена
там, където живея.
Остави ме да живея
без това празно блаженство,
наречено егоизъм.
Толкова съм болна.

Ако искаш повече от това,
нека го изтикаме, заличим
А сега ще млъкнеш ли?
Продължавай да спиш
с моя шепот в любопитните си уши

Чуй, крещя! Вслушай се!
Чуй! Крещя!
Потръпваш ли от този звук?

Потъваш в дрехите ми,
а това нахлуване
ме кара да се чувствам
Безполезна, безнадеждна, болна...

Нямах нищо друго
само лош късмет,
до деня, в който видях котката
на прага на вратата ми.
Дойдох при теб,
в отговор на мистичния ти зов.
Кристалната топка на масата,
която показва бъдеще и минало,
същата котка със зли очи,
и разбрах, че ме е омагьосала.

Тя е просто дяволска жена със зли мисли,
пази се от дяволската жена, защото ще те обсеби...
Тя е просто дяволска жена със зли мисли,
пази се от дяволската жена, защото ще те нападне в гръб!

Дай ми пръстена си,
за да видя линиите на ръката ти.
Виждам се като висок непознат
и ти давам нещо, което не си очаквала.
Изпих отровата, която ми предложи,
и се озовах на пода.
Вгледах се в големите зелени очи
и се чудех какво правя тук.

Тя е просто дяволска жена със зли мисли,
пази се от дяволската жена, защото ще те обсеби...
Тя е просто дяволска жена със зли мисли,
пази се от дяволската жена, защото ще те нападне в гръб!

Ако си излязъл навън в полунощ,
внимавай на местата, по които скиташ.
Същата дама с дълга черна коса,
се опитва да те победи с пъклените си действия!
Кристалната топка на масата,
която показва бъдеще и минало,
същата котка със зли очи,
и разбрах, че ме е омагьосала.

Тя е просто дяволска жена със зли мисли,
пази се от дяволската жена, защото ще те обсеби...
Тя е просто дяволска жена със зли мисли,
пази се от дяволската жена, защото ще те нападне в гръб!

На път съм към дома,
но изгубих пътя си,
заблудих се
и се лутам в търсене.
Те ще ме поканят и измъкнат от студа.

Защото съм едно съвременно хлапе, както всички останали.
Защото всеки живее отново и отново.
Аз съм в новото си амплоа, но знам,
че един ден ще се срещнем отново.

Подслоних се тук, закътан в крилата си,
Но няма да забравя, че ти си ми всичко.
Защото сърцето ти е мястото, където живея,
а това е добре.
Жива си...

Защото съм едно съвременно хлапе, както всички останали.
Защото всеки живее отново и отново.
Аз съм в новото си амплоа, но знам,
че един ден ще се срещнем отново.

Казах, че съм добре ...
А сега ...
Казах, че съм добре ...

Защото съм едно съвременно хлапе, както всички останали.
Защото всеки живее отново и отново.
Аз съм в новото си амплоа, но знам,
че един ден ще се срещнем отново.

Трябва да разбереш,
че това не е просто сбогуване.
Това означава, че не мога да те понасям.
Тук, където пътят се среща с океана
всичко около мен се надига и едва дишам.
Ще пренебрегна хилядите лица около мен.

Прокълни враговете ми завинаги!
Да прережем вените си
и изгорим нещо красиво.
Отчаянието ме кара да се радвам...
с изчезващите светлини,
които ме водят към миналия живот,
който унищожих.

Чувам те как плачеш,
а аз плача за по-малко внимание.
Но ръцете ми са вързани
и съм избутан до самия край.

Слушам те как говориш,
но разговорът е безсмислен.
Устата ми е пълна с кръв,
защото се опитвам да не говоря.

Намери си извинение
и някой, който да повярва
на чуждите гримьори.
Вече нямам нужда от това.

Прокълни враговете ми завинаги!
Да прережем вените си
и изгорим нещо красиво.
Отчаянието ме кара да се радвам...
с изчезващите светлини,
които ме водят към миналия живот,
който унищожих. /2

Едно конкретно събитие може бъде използвано за да се опише моментът, в който “емо” се превърна в мейнстрийм стил, а именно това е появата на видеоклипа на модерната емо банда Fallout Boy “Sugar, We're Going Down” в Total Request Live по MTV през 2004 година. Въпреки, че като жанр емото извървя дълъг път, това събитие окончателно затвърди мястото му в сърцата на феновете.

От тогава терминът “емо” се радва на още по-голяма популярност сред тинейджърите, много от които го възприеха като свой начин на живот. Стиховете, модата и алтернативния стил, привлякоха много млади хора. Емо се превърна в култура, която ги обедини и ги направи още по-задружни.

Има тинейджъри, които възприеха стила твърде повърхностно, само за да бъдат част от най-модерната общност. Те слушат музиката на групи като Fallout Boy, My Chemical Romance, The All American Rejects, and Panic! At The Disco. Такова е мнението на истинските емо деца, а останалите са просто позьори. Привържениците на хардкора слушат неизвестни групи, които свирят в различни жанрове – инди рок, прогресив рок и др.

Луната e като жесток портрет,
ветрове нашепват заповедите на дърветата
докато тази трагедия започва с разбито стъклено сърце
и среднощният кошмар стъпква сънищата.
Страх и болка придружават смъртта
Но нейното желание е увереността.

Тя бе божествено създание,
което целуваше в ледени огледала Снежната кралица.
Устните я търсеха навсякъде,
А тъмните опияняващи очи приличаха на арабски кошмар.

Тя грееше като перла над цветовете на водата
на езерото на живота ми,
а тези, които не можеха да я имат
не я пуснаха от този свят.

В онази съдбовна вечер
дърветата имаха мирис на залез и камфор,
а фенерите им гонеха фантоми
и хвърлиха поглед върху любовта ми,
която се изпълваше с печал на лунната светлина.

Зората откри я под взиращия се кедър
копринената рокля разкъсана,
а гарвановата й коса бе покрила разголената й красота.
Тя бе посипана със скреж и знаех, че изгубена.
Плаках, докато сълзите се превърнаха в молитва.

Беше ми се заклела в кръвта си
никога да не се разделяме
за да не открадне сърцата ни ревнивият Рай

Тогава изкрещях:
“Върни се при мен!
Роден съм влюбен в тебе
защо смъртта да застава между нас?”

Заглуших нежните и извивки
с мечти неизречени и последни думи.

В селото не плакаха много за нея,
защото тя беше вещица.

Тя бе божествено създание,
което целуваше в ледени огледала Снежната кралица.
Устните я търсеха навсякъде,
А тъмните опияняващи очи приличаха на арабски кошмар.

Прегърнах призракът й в мъглата ... /3

Искам да се променя,
искам да се извиня за всички грешки,
трябваше да ти кажа всичко.
Но не мога да го променя.
Не спирам да мисля за всичко,
което трябваше да ти кажа.

Броя звездите и мечтая това да мине.
Най-голямата ми грешка се оказа провалът ми.
Никога не съм искал да те нараня.
Направих това, което трябваше,
а сега отново броя звездите.

Ще живея ден за ден.
Надявам се да се справя,
но се чувствам незначителен.

Броя звездите и мечтая това да мине.
Най-голямата ми грешка се оказа провалът ми.
Никога не съм искал да те нараня.
Направих това, което трябваше,
а сега отново броя звездите.

Отново броя звездите...

Скъпа Боби, помниш ли,
когато беше млада и ужасно красива?!
Аз помня!
Помня полата и черно-белите обувки.
Помниш ли, че танцувахме онази нощ?
Аз помня и още мисля за теб, когато танцуваме.
Въпреки, че не може да бъде, както тогава.

Помниш ли, когато...
Колко отдавна беше?
През 1945 отвори очите ми,
за да видя един нов живот.

Помниш ли, когато ти казах,
че ако си до мен, когато започва денят,
отново ще се влюбя в теб.
Обещах ти, когато казах това в онази нощ.

Ще съм добре,
защото, когато умра,
ще умра обичайки те...
Всичко е наред,
ще съм добре,
защото, когато умра,
ще умра обичайки те...

Помниш ли когато
щяхме един на друг да се предадем
и да се върнем заедно?!
Оженихме през 1949
и карахме жълтия кабриолет цяла нощ.
Помниш ли? Защото аз помня.

Животът ни доведе дотук.
Бяхме заедно през всичките тези години.
Къщата, която построихме
издържа двадесет хиляди дни.
И спомените, които запазихме,
откакто животът ни доведе тук...

Ще съм добре,
защото, когато умра,
ще умра обичайки те...
Всичко е наред,
ще съм добре,
защото, когато умра,
ще умра обичайки те...

Прибирам се вкъщи при теб.
Събувам се и
си почивам в любимия стол.
Когато затворя очи
и заспя тази вечер,
Знам, че слънцето отново ще изгрее,
тук или в следващия живот.
Докато си с мен ще съм добре.

Ще съм добре,
защото, когато умра,
ще умра обичайки те...
Всичко е наред,
ще съм добре,
защото, когато умра,
ще умра обичайки те...

Косите ти са посивели,
но си една красива жена.
Годините бяха добри към нас.
Сега вървим бавно,
но все още заедно.
Любовта все още ни държи заедно.
Спомням си любовта...
А ти помниш ли?

Въпросът може да бъде зададен така:
Ще спасите живота й или ще й го вземете?
Ако отговорът ви е „не”, ще избегнете смъртта.
Ако отговорът ви е „да”, ще го направите.

Вярвате ли в Господ, белязан от куршум?
Кажете „да”, за да дръпнете спусъка.
Вярвате ли в Господ, белязан от куршум?
И Каси дръпна спусъка.

Всички я посрещнаха с мълчание
за да запомнят последната й присъда.
А тя им каза, че е знаела какво ще се случи.
Последните й думи още висят във въздуха...

Вярвате ли в Господ, белязан от куршум?
Кажете „да”, за да дръпнете спусъка.
Вярвате ли в Господ, белязан от куршум?
И Каси дръпна спусъка.

Колко ще умрат?
Аз ще умра.
Ще кажа - „да”!

Вярвате ли в Господ, белязан от куршум?
Кажете „да”, за да дръпнете спусъка.
Вярвате ли в Господ, белязан от куршум?
И Каси дръпна спусъка.

Може някога и това да се случи.
Може да се разделим.
Тогава ще да бъда просто спомен.
Преодолей страха и несигурността си,
Може ли да остана в спомените ти?

Връщаме се там, докъдето спряхме,
точно както си го представях.
Никога не съм се чувствал по този начин.
Връщам се към болката,
а пулсът ми се ускорява,
но продължавам да изпитвам същото.

Може някога и това да се случи.
Ако се разделим, аз ще съм виновен,
но не мога да ти бъда враг.
Изгубих половин година,
за да те чакам тук,
но за теб съм никой.

Връщаме се там, докъдето спряхме,
точно както си го представях.
Никога не съм се чувствал по този начин.
Връщам се към болката,
а пулсът ми се ускорява,
но продължавам да изпитвам същото.

Може някога и това да се случи.
Аз ще съм твоят спомен.
Не се страхувай,
чувствата изчезват.
Може ли да остана в спомените ти?

Връщаме се там, докъдето спряхме,
точно както си го представях.
Никога не съм се чувствал по този начин.
Връщам се към болката,
а пулсът ми се ускорява,
но продължавам да изпитвам същото.

Може някога и това да се случи.
Може да се разделим.
Тогава ще да бъда просто спомен.
Преодолей страха и несигурността си,
Може ли да остана в спомените ти?

Не искам да се връщам в къщи.
Искам просто да бъда част от разрушението ти.
Срещнах я на четвъртия етаж,
взех я с мен и никога няма да я изоставя.

Сега не мога да спра да мисля за това.
Всички вие, не знаете нищо.
Не ни интересува каква е цената.
Просто ни оставете да се справяме сами.
И ще те оставим на мира.

Ще съм там, когато сърцето ти спре да бие.
Ще съм там, когато последният ти дъх си отиде.
В тъмнината, когато никой не те слуша.
През времето, когато и двамата се взимахме на сериозно.

Тя казва всичко без да мисли.
Тя казва всичко, когато се притиска в мен.
Още малко, за да се махнем от ръба.
Още малко и ще се откъсна напълно от земята.

Ще съм там, когато сърцето ти спре да бие.
Ще съм там, когато последният ти дъх си отиде.
В тъмнината, когато никой не те слуша.
През времето, когато и двамата се взимахме на сериозно. /3