Емо стил

Обзет от необятна тъга, бродя бавно в самота
по местата, където царица е смъртта.
Запленен от злото, мога да се закълна
че тук е раят на земята.

О, сладка моя, цялата в печал обвита,
избутай камъка!

След думите, надраскани от безмилостна ръка,
сълзите потекоха като река от разбити стъкла.
Тя ме понесе заедно с другите, познали греха.
за да се влеем в потока на прокълнатите.

В деня, когато радостта умря
гаснещото в мрака небе ме свари на гроба й
с нож в ръка...
Боже, живота си бих дал да съм до нея
и след земната тъга.

Сбогувам се с бурята в далечината,
със звезди, под които почитах бащата на греха,
който ме чака в огъня на ада.
А тук зове ме моята любов,
от гроба си, обрасъл с цветя
а аз крещя: „Спасете ме от ада, в който съм сега!”

В деня, когато радостта умря
гаснещото в мрака небе ме свари на гроба й
с нож в ръка...
Боже, живота си бих дал да съм до нея
и след земната тъга.

Опитвах се да погреба спомена,
но заровете на съдбата
бяха хвърлени в деня,
когато тя умря!
Все още чувствам я в нощта,
прегърнала ме нежно с ангелските си крила.
Все още чувам стъпките й в нощта!
Все така божествена за мен е тя!

Единствено в самоубийството е сигурен покоя!

Нищо не опази чувствата ми.
Сега се давя и зловещите камбани,
предричащи смърт отекват в главата ми.
Невъзможно е да се измъкна!

В деня, когато радостта умря
гаснещото в мрака небе ме свари на гроба й
с нож в ръка...
Боже, живота си бих дал да съм до нея
и след земната тъга.

Родена бе безпътница в светла нощ.
Очите й изричаха заклинания на лунната зловеща светлина,
тревожен поглед, вечно блуждаещ в далечни морета
с изцедена кръв и мъртва, истинската й майка бе нахранена
от хищни вълци, доведени от скалисти планини.

През гората пътуваше черна карета
и носеше роби за новороденото.
В тази зловеща вечер,
когато самата контеса се роди уродлива
трагедия се промъкна в името Батори.

Кръстиха я Елизабет
порасна мрачна и бледа,
но красотата й предеше мрежи
около сърца, които поглед би сгодил.
Тя се страхуваше от светлината
и когато падна като порочна грешница
под пуританска власт принесе в жертва…
Мандрагора като девици на плъхове в стената.

Владееше еротични, почти отритнати от духовенството, мъчения
наполовина научени от кабалата на демоните
Пътят й я отведе към вуду
за да види да се прекланя пред сянката й тълпата.
И въпреки че вътре в себе си се отвращаваше
не от ухажорите си,
а от втренчения поглед на господаря им.

Елизабет не слушаше напевни проповеди,
които влачеха голяма вина до вратата й
и погребваха душата й с тежък камък.

Тя се страхуваше от светлината
и когато падна като порочна грешница
под пуританска власт принесе в жертва…
целомъдреното си благоприличие.

Между любовни елексири
сред мъстта на удушени мъже
и злокобни истини, стари лоши поличби
Елизабет се прероди!

Нямах нищо друго
само лош късмет,
до деня, в който видях котката
на прага на вратата ми.
Дойдох при теб,
в отговор на мистичния ти зов.
Кристалната топка на масата,
която показва бъдеще и минало,
същата котка със зли очи,
и разбрах, че ме е омагьосала.

Тя е просто дяволска жена със зли мисли,
пази се от дяволската жена, защото ще те обсеби...
Тя е просто дяволска жена със зли мисли,
пази се от дяволската жена, защото ще те нападне в гръб!

Дай ми пръстена си,
за да видя линиите на ръката ти.
Виждам се като висок непознат
и ти давам нещо, което не си очаквала.
Изпих отровата, която ми предложи,
и се озовах на пода.
Вгледах се в големите зелени очи
и се чудех какво правя тук.

Тя е просто дяволска жена със зли мисли,
пази се от дяволската жена, защото ще те обсеби...
Тя е просто дяволска жена със зли мисли,
пази се от дяволската жена, защото ще те нападне в гръб!

Ако си излязъл навън в полунощ,
внимавай на местата, по които скиташ.
Същата дама с дълга черна коса,
се опитва да те победи с пъклените си действия!
Кристалната топка на масата,
която показва бъдеще и минало,
същата котка със зли очи,
и разбрах, че ме е омагьосала.

Тя е просто дяволска жена със зли мисли,
пази се от дяволската жена, защото ще те обсеби...
Тя е просто дяволска жена със зли мисли,
пази се от дяволската жена, защото ще те нападне в гръб!

Луната e като жесток портрет,
ветрове нашепват заповедите на дърветата
докато тази трагедия започва с разбито стъклено сърце
и среднощният кошмар стъпква сънищата.
Страх и болка придружават смъртта
Но нейното желание е увереността.

Тя бе божествено създание,
което целуваше в ледени огледала Снежната кралица.
Устните я търсеха навсякъде,
А тъмните опияняващи очи приличаха на арабски кошмар.

Тя грееше като перла над цветовете на водата
на езерото на живота ми,
а тези, които не можеха да я имат
не я пуснаха от този свят.

В онази съдбовна вечер
дърветата имаха мирис на залез и камфор,
а фенерите им гонеха фантоми
и хвърлиха поглед върху любовта ми,
която се изпълваше с печал на лунната светлина.

Зората откри я под взиращия се кедър
копринената рокля разкъсана,
а гарвановата й коса бе покрила разголената й красота.
Тя бе посипана със скреж и знаех, че изгубена.
Плаках, докато сълзите се превърнаха в молитва.

Беше ми се заклела в кръвта си
никога да не се разделяме
за да не открадне сърцата ни ревнивият Рай

Тогава изкрещях:
“Върни се при мен!
Роден съм влюбен в тебе
защо смъртта да застава между нас?”

Заглуших нежните и извивки
с мечти неизречени и последни думи.

В селото не плакаха много за нея,
защото тя беше вещица.

Тя бе божествено създание,
което целуваше в ледени огледала Снежната кралица.
Устните я търсеха навсякъде,
А тъмните опияняващи очи приличаха на арабски кошмар.

Прегърнах призракът й в мъглата ... /3

Черни свещи танцуват като увертюра,
но съм притеглен от трепкащото им обаяние,
към ухаещата гора, която заобикаля стаята,
където дърветата се надигат от утробата.

Отпивам от червеното като кръв вино.
Мислите ми тежат под бремето на времето.
Пиян с познание от извора на живота.
Роден в хаос от любов,
гората ме зове в нощта,
за да ме привлече към воя на вълците,
където заповедите на Христос
са стъпкани във влажната, уханна земя.

Прегръщаме се като любовници пред смъртта.
Паметник на залавянето на дъха.
Както ограничението капе от вените ми,
да покапе рози по мраморните ми гърди.
Жадувам за вятъра и вихрушката на листата
и парфюма от плът.

Гората нашепва името ми…
отново и отново.

Когато луната е пълна,
ще се съберем за да боготворим
духът на твоята кралица,
моята майка - великата Диана.
Онази, която поиска да научи всяка магия,
но още не е опознала най-дълбоките й тайни.
Тогава майка ми ще я научи
на всичко, което още не знае.

Вървя по пътеката към земята на безсмъртните,
където гладните ще отнесат душата ми,
докато дивият лов препуска под клоните.

Елате измъчени творци!
Дори и да е лудост да видиш
някога в кръгозора на предците ни,
където мъртвите останаха спящи,
сега кошмарите будят душите,
които се страхуват от погребалния звън на живите.

Гова, Бош и Брьогел,
мъдрата луна изцапа гробовете ви,
защото думите не могат да опишат
лицето на нечовешкото привидение.

Едната половина се носи без посока
в обширната бездна от отчаяние и нещастие
Другата - маска от плътни червени устни,
възбудени от вярата и алчността.

Всички прокълнати в този ад,
където дори Вергилий извърта очите си
от черната меса
на взаимно групово изнасилване.

Наруши границите на седемте порти
към свят, потънал в кървави сенки,
където серафими плачат
заради идването на Висшата раса
по каналите на Вавилон.

Да започнат масовите убийства!
Измина цяла вечност и все още човекът се хваща
за последната сламка, за да спаси вида си.

Господарят му е прокажен и ние не ще го приемем.
Той ни предаде с благородните си лъжи.
Изкормени като рая на глупаците,
наситили жестокия си апетит...

Хаосът се възцарява
и природата вие от болка
под извитите, разядени криле гори голата земя
както дрехите, които разкъсахме от нея.

Тя ни моли да спрем болката й
за да не останем без нищо друго,
освен голата й изнасилена плът.

И ако нейната участ не е предвестник на Апокалипсиса,
тогава кометите, драскащи небето,
със сигурност ще пречистят от грешки
когато ти и аз, и всичко останало умре….

Лежах близо до реката.
В разгара на лятото аз махам с ръка.
Черни лебеди образуват буквата "V",
с неугасваща надежда.
И въпреки Червения септември,
с небе обвито в пламъци
те моля да се покажеш
като трън в очите на Бог.

Студена бе душата ми.
Недоизказана бе болката.
Дори не трепнах,
когато ме изостави с роза в дъжда...
Заклех се да те убия.
Не го бях правил и това ме възпря.
Ще притискаш ли отново вените ми,
с ноктите на вярата?
Гол върху гроба ти,
се моля за самотата ти.
Дали скоро ще бъдеш над мен?
Свързан със самотата ти
винаги можех да открия прорез за ключа ти,
издълбан на дълбочина от шест фута
в сърцето ми, което е като затвор,
изгубило цвета си в тунела.

Болен и слаб от начина си на живот.
От тази похот и вампирска страст.
Няма нищо по-добро от ... амфетамин.

Мое нимфетаминово момиче.

Пристрастен към чара ти,
съм като преследвано животно
обратно в гората при шепота,
при сладките следи.

Отпусни се в прегръдките ми.
дистанцирай се от посланията им
и танцувай под луната.
Така, както правехме в онези златни дни.

Мое нимфетаминово момиче.

Някои може да мислят,
че заразих Мина с болестта си,
но всъщност тя е тази,
която ме зарази за вечни времена...

Докато слънцето се откъсваше от звездите
в уханната прегръдка на нощта,
целунах червените й устни,
принадлежащи на мечта,
изваяна от бял мрамор,
непорочна в мислите си
като грациозна статуя на целомъдрието.
Изгарях от копнеж,
но тя ми помаха за сбогом,
изгарях от болката, изписана на лицето й.
Мина, мрачни мисли обзеха дните ми,
но аз трябва да им се подчиня!

Казват, че най-мрачният час е преди зазоряване,
когато нищо не може да разпръсне зловещите сенки,
които ме преследват и нашепват името й...

Пристъпвайки от огледалото,
принцесата на смарагда
ме преведе отвъд извора на прокълнатата любов.

Казват че дори в Ада няма такива бесове,
от каквито е обладана жената, презряна от живота.
И докато небесният съдия и съдебните му заседатели
просто биха осъдили такава жена,
оковавайки я във вериги от целомъдрие
тайните й желания за горещи нощи
и опустошителни като буря ухапвания,
аз й подарих Райската градина след потопа.

Верона, Маришка, Алера -
венчани за вечността богини,
простете ми, че искам да съм вечно до нея,
докато моретата не пресъхнат...

Все още съм болен от любов по Мина...