Емо стил

Трябва да звънна на най-добрите си приятели
и да им кажа, че заминавам.
Оставих всичко зад себе си и не искам
да нараня чувствата им.
Трябва да се върна
и да им обясня защо ги изоставям.
Отговорът е някъде във въздуха,
но настина не ме е грижа,
не мога да продължа
да дишам този дим.

Всеки път когато боядисвах стаята си,
криех чувствата си като глупак.
Всеки път когато боядисвах стаята си,
мислех си за моето заминаване.

Ти си като издялана от камък,
не трябва да спираш,
а аз не трябва да заставам на пътя ти.
Правиш всичко това за да си на върха,
а аз не искам да те карам
да се чувстваш не съвършена.

Всеки път когато боядисвах стаята си,
криех чувствата си като глупак.
Всеки път когато боядисвах стаята си,
мислех си за моето заминаване.

В края на деня не знам какво да кажа.
В края на деня отлитам надалеч.

Имам чувството, че това е краят.
Имам чувството, че нещо лошо идва.
Живяла си в свят от лъжи.
Виждаш, че стените падат.
Започна да става трудно
и отхвърляш това, че те губя.

Гледам те докато спиш.
Кошмарите ти разчупват тишината.
Мога да кажа, че си на дълбоко.
Спусна се в тишината.
А всеки път,
когато те докосна, те губя.

Ти си началото на моето унищожение
в градината от страхове.

Защо ме опропасти?
Ти ме изхвърли.
И сега кой е този,
който е изгубен и сам.
Трябва да избягам от теб.
Кой ще плати за нещата,
които направи?
Аз не съм единственият.

Изгубила си вътрешния си контрол.
Не ми трябва лъч светлина,
за да видя всичките отчаяни знаци.
Превърна сърцето си в затвор.
Премахнах страха от това, че те губя.

В низината от лъжи има река от сълзи.

Защо ме опропасти?
Ти ме изхвърли.
И сега кой е този,
който е изгубен и сам.
Трябва да избягам от теб.
Кой ще плати за нещата,
които направи?
Аз не съм единственият.

Толкова много нощи,
толкова много битки.
Толкова много дни,
твърде е лесно да ги заличиш.

Защо ме опропасти?
Ти ме изхвърли.
И сега кой е този,
който е изгубен и сам.
Трябва да избягам от теб.
Кой ще плати за нещата,
които направи?
Аз не съм единственият.

Близо до теб съм,
но ти не ме виждаш.
А можеш ли да ме усетиш?
Толкова близо.
Чувстваш ли болка?
Изгаряш ли?
Знаеш ли какво си изгубила?
Страх ли те е от тъмнината?

Сега, когато си тръгна
всичко, което ми остана,
е духът на любовта.
Някъде дълбоко в съзнанието си
чух веригите на духа на любовта.

Лежа повален и жалък.
Можеш ли да пълзиш толкова ниско?
Почувства ли жилото?
Можеш ли да дишаш?
Кога ще осъзнаеш какво ми причини?
Кажи ми, къде искаш да избягаш?

Сега, когато си тръгна
всичко, което ми остана,
е духът на любовта.
Някъде дълбоко в съзнанието си
чух веригите на духа на любовта.

Трябваше ти да паднеш -
жестока и безразсъдна.
Всичко, което ми остана
е духът на любовта.

Сега съм слаб и едва дишам.
Можеш ли да ме задържиш?
Умирам, сигурно кървя ...
Но няма да е за дълго...

Сега, когато си тръгна
всичко, което ми остана,
е духът на любовта.
Някъде дълбоко в съзнанието си
чух веригите на духа на любовта.

Толкова близо и толкова далече.
Изгубил съм представа за времето.
Готов съм да следвам знаците.
Защо те оставих зад себе си?
Предполагам, че е твърде високо,
за да се изкача.

Посочи ми причина защо ме искаш?
Да живееш и да умреш.
Живея в лъжа.
Ти бе отговорът.
Ти бе всичко, от което имах нужда,
за да оправдая живота си.

Никой не е красив колкото теб,
това е истина.
Но за теб, това не значеше нищо.
Опитах се да бъда единствения.
Това е нещо, което мога да направя.
Познай кой беше над оръдието.

Посочи ми причина защо ме искаш?
Да живееш и да умреш.
Живея в лъжа.
Ти бе отговорът.
Ти бе всичко, от което имах нужда,
за да оправдая живота си.

Правилно е да си отида
и да преоткрия себе си,
преди да си отида
и да погубя още някой.

Толкова близо и толкова далече.
Изгубил съм представа за времето.
Готов съм да следвам знаците.

Посочи ми причина защо ме искаш?
Да живееш и да умреш.
Живея в лъжа.
Ти бе отговорът.
Ти бе всичко, от което имах нужда,
за да оправдая живота си.

Правилно е да си отида
и да преоткрия себе си,
преди да си отида
и да погубя още някой.

Когато ме срещна на улицата,
дали си помисли, че си ме спасила?
Обзалагам се, че си смятала,
че без теб ще умра.
Поглъщаш ме като змия
до такава степен,
че не мога да дишам.
Само за да осъществиш фантазиите си.
Разчиташ на верността да те следва
и на лъжите си.

Грешиш сега,
защото не ми пука!
Не ти вярвам!
Грешиш!
Предполагам, че нямаш късмет
и мечтаеш като изгубен мечтател.

Мамиш ме с тайните си.
Проповядваш мир и милосърдие,
но аз гледам през суетата и лъжите ти.
Смяташ, че имаш най-доброто от мен,
но аз ще пренапиша историята,
и за твоя изненада ще си върна живота.
Ако мога, ще те направя така, че да те боли,
както ти постъпи с мен.
Чакам да дойде моето време.

Грешиш сега,
защото не ми пука!
Не ти вярвам!
Грешиш!
Предполагам, че нямаш късмет
и мечтаеш като изгубен мечтател.

Една малка част от мен
обича да те гледа като плачеш.
Дори да е само една сълза,
тя никога няма да изсъхне.

Грешиш сега,
защото не ми пука!
Не ти вярвам!
Грешиш!
Предполагам, че нямаш късмет
и мечтаеш като изгубен мечтател.

Трудно е да се повярва, че се стигна чак до тук.
Парализира тялото ми с отровната си целувка,
за 40 дни и нощи бях прикован към леглото ти.
Твърдеше, че това е краят на историята.
Нещо в мен наддаде вой,
че свободата ми се е съживила,
и мога да живея в свят без теб.

Каза ми: Скъпи,
без мен ти си нищо.
Накара ме да погледна в очите ти,
и ме нахрани със сладките си лъжи.

Някой стоеше край прозореца,
гледаше навън към небето,
което никога не е било синьо.
Там има свят без теб,
и виждам светлината.
Мога да живея в свят без теб!
Там има надежда,
която ще ме води,
и аз ще оцелея.
Мога да живея в свят без теб!

Трудно е да се повярва, че се стигна чак до тук.
Парализира тялото ми с отровната си целувка,
за 40 дни и нощи бях прикован към леглото ти.
Твърдеше, че това е краят на историята.
Нещо в мен наддаде вой,
че свободата ми се е съживила,
и мога да живея в свят без теб.

Държа ме в плен,
след което ме изхвърли за удоволствие.
Използваше ме отново и отново,
злоупотребяваше с мен, объркваше ме.

Тичам гол из градината ти,
минавам през портите на миналото
и най-накрая се чувствам свободен.
Там има свят без теб,
и виждам светлината.
Мога да живея в свят без теб!
Там има надежда,
която ще ме води,
и аз ще оцелея.
Мога да живея в свят без теб!

Трудно е да се повярва, че се стигна чак до тук.
Парализира тялото ми с отровната си целувка,
за 40 дни и нощи бях прикован към леглото ти.
Твърдеше, че това е краят на историята.
Нещо в мен наддаде вой,
че свободата ми се е съживила,
и мога да живея в свят без теб. /2

Там има свят без теб,
и виждам светлината.
Мога да живея в свят без теб!
Там има надежда,
която ще ме води,
и аз ще оцелея.
Мога да живея в свят без теб!

Някога, преди време,
имаше много неща,
за които да се борим.
Имахме мечти, имахме и планове.
Бяхме щастливи, завиждаха ни,
но тогава не ни пукаше!

Спомням си, когато се заклех,
че любовта ми към теб ще бъде вечна.
Че ти и аз ще сме заедно винаги!
Спомням си, когато се заклех...
Тогава имахме всичко! /2

Но сега ще отплавам надалеч,
време е да си вървя!
Дъждовните дни, оставям за теб.
Ще изчезна и ще се изгубя от погледа ти,
нощта ме зове.
Ти остани,
а аз ще си ида!

Някога палехме свещи.
Имахме място, което да наречем дом.
Животът, който изживяхме
бе повече от прекрасен!
Всеки ден беше като дар!
Някога...

Спомням си, когато се закле,
че любовта ти никога няма да престане.
Че ти и аз ще сме заедно винаги!
Спомням си, когато се закле...
Тогава имахме всичко!

Но сега ще отплавам надалеч,
време е да си вървя!
Дъждовните дни, оставям за теб.
Ще изчезна и ще се изгубя от погледа ти,
нощта ме зове.
Ти остани,
а аз ще си ида!

Нямам причина да те лъжа.
Няма смисъл да се преструвам.
Спокоен съм да умра,
за да живея отново!
Не се страхувам да отлетя,
за да достигна до края. /2

Но сега ще отплавам надалеч,
време е да си вървя!
Дъждовните дни, оставям за теб.
Ще изчезна и ще се изгубя от погледа ти,
нощта ме зове.
Ти остани,
а аз ще си ида!

Заминавам...

Животът прилича на лодка в бутилка.
Ако се опиташ да плаваш,
няма попътен вятър.
Ден след ден все по-трудно става,
ако се опиташ се да крещиш,
никой не го е грижа.

Виждаш през стъклото едни и същи лица,
чуваш гласовете им бавно да заглъхват.
Когато животът ти е като лодка в бутилка,
да се скиташ сам си обречен.

Не ме изоставяй сега,
остани поне още един ден с мен.

Когато си тъжна, а никой не знае,
ще ти изпратя черни рози.
Когато в сърцето ти е мрак и студ,
ще ти изпратя черни рози.

Далеч един от друг се чакаме,
а аз съм все още по пътя за никъде.
Целуни образа си в огледалото вместо мен,
и сложи в косите си черна роза.

Не губи вяра
и сподели още една нощ с мен.

Когато си тъжна, а никой не знае,
ще ти изпратя черни рози.
Когато в сърцето ти е мрак и студ,
ще ти изпратя черни рози.

Десет черни рози...

Животът прилича на лодка в бутилка.
Ако се опиташ да плаваш,
няма попътен вятър.
Ден след ден все по-трудно става,
ако се опиташ се да крещиш,
никой не го е грижа.

Когато си тъжна, а никой не знае,
ще ти изпратя черни рози.
Когато в сърцето ти е мрак и студ,
ще ти изпратя черни рози.

Десет черни рози...

Ангел ли почука на вратата ми?
Или вятъра?
Дали още спях, изгубен в мечтите?
Или това наистина беше ти?

Плувахме във фонтаните,
под северните звезди.
Плакахме и се смяхме
и умирахме в ръцете си.

Спомняме си и живеем вечно.
Спомняме си, за да живеем за любов.

Отдавна получих писмата си обратно.
Адресът ти е неизвестен.
Минах покрай непозната,
която имаше твоите очи.
Или беше ти?

Бягахме из гробищата,
за да уловим нощното слънце.
Танцувахме пияни и голи,
докато лятото още не бе свършило.

Спомняме си и живеем вечно.
Спомняме си, за да живеем за любов.

Спомняме си и живеем вечно.
Спомняме си, за да живеем за любов.

Време е за прошка,
време е за разкаяние,
време е за присъда.
За да живеем без отмъщение.
Никога няма да бъдем заедно,
време е да застанем с лице към истината.

Каза ми, че можем да продължим вечно
но съдбата не може да запечата доверието ни.
Има времена на гняв,
все още кървя от последната ти целувка.
Войната свърши и сега всичко,
от което имам нужда е
прошката ти.

Ти бе вярата ми,
дадох ти душата си,
но това беше светлина.

Ти бе манията ми,
дадох ти цялата власт,
но не знаех,
че сърцето ти е студено,
направено от камък.

Каза ми, че можем да продължим вечно
но съдбата не може да запечата доверието ни.
Има времена на гняв,
все още кървя от последната ти целувка.
Войната свърши и сега всичко,
от което имам нужда е
прошката ти.

Има времена на гняв,
все още кървя от последната ти целувка.
Войната свърши и сега всичко,
от което имам нужда е
прошката ти.